Докато в Благоевград не липсват разбити улици, компрометирани тротоари, опасни участъци и десетки сигнали от граждани, Община Благоевград очевидно е намерила друго „приоритетно“ направление за харчене на публични средства – поставянето на бетонни ограничители в пешеходна зона в квартал „Струмско“, където автомобили на практика няма откъде да преминават.
Всеки, който познава мястото, знае, че от едната страна има пешеходна алея, а от другата – тревни площи и наклонен терен. Логичният въпрос е: колко точно се ограничава с тези бетонни елементи?
Още по-интересен става въпросът, когато човек направи елементарна справка. Днес това отнема по-малко от минута. Не сме в 90-те години – хората имат интернет, могат сами да проверят какво струват подобни изделия и да си направят изводите.
Стандартен бетонен паркинг ограничител се предлага на цена 45,90 евро, или 89,77 лева за брой. А на мястото вече са поставени десетки такива елементи.
Не твърдим колко точно е струвала обществената поръчка, нито колко ограничители са монтирани. Но когато пред очите на хората се поставят десетки бетонни изделия на място, където трудно може да се обясни реалната им необходимост, въпросите са напълно естествени.
Нима това е най-важният разход за квартал „Струмско“? Нима няма улици за ремонт, подпорни стени, тротоари за възстановяване, детски площадки, осветление или други далеч по-належащи проблеми?
Все повече благоевградчани остават с впечатлението, че някои проекти се изпълняват не защото са необходими, а защото просто трябва да бъдат похарчени средства. А когато липсва убедително обяснение за нуждата от даден разход, неизбежно се пораждат съмнения дали общественият интерес действително е бил водещ.
Общината вероятно ще намери административно обяснение за поставянето на тези ограничители. Но едно административно обяснение невинаги означава здрав разум.
Защото хората вече не приемат безкритично всяко решение. Те сравняват, проверяват цени, снимат, задават въпроси и очакват отговори. Публичните средства не са ничии лични пари – те са парите на данъкоплатците.
Именно затова гражданите имат право да попитат:
Защо се поставят десетки бетонни ограничители на място, където очевидно не изпълняват съществена функция? Кой е преценил, че това е необходим разход, и с какви мотиви?
Когато общината харчи пари, тя трябва да може да убеди обществото, че всеки похарчен лев е оправдан. Защото доверието не се печели с бетонни топки, а с разумни решения и прозрачност.
Уважаеми читатели, искаме да подчертаем, че целта на нашата рубрика „Грозни гледки“ не е да обиждаме кмета или да го персонализираме. Не се фокусираме върху неговата личност, външен вид, сексуална ориентация или религия. Нашите медии винаги са били и ще бъдат опозиция на местната власт, защото вярваме, че една свободна медия трябва да работи точно по този начин – да изразява и показва нещата такива, каквито са, без страх и без компромис.
