Точно един месец след като подпорната стена в благоевградския квартал „Струмско“ рухна, реалността на място показва едно – проблемът продължава да стои нерешен.
На 4 юни BlagoevgradskiVESTI.com предупреди, че деформираната подпорна стена, намираща се непосредствено до тротоара на главната улица „Яне Сандански“, в района зад последната спирка на автобусна линия №2, представлява сериозна опасност за преминаващите граждани.
Докато общината обещава: Още една опасна подпорна стена в Струмско се руши
След публикацията последва „реакция“ – на 6 юни бяха поставени няколко червено-бели ленти. Нямаше укрепване, нямаше ремонт, нямаше реални действия.
На 6 юли стената рухна.
Десет дни след срутването отново показахме, че ситуацията остава непроменена – няма техника, няма работници, няма започнати ремонтни дейности. Единственият видим резултат беше, че опасният участък продължава да стои като поредното доказателство за институционално бездействие.
Днес, един месец след срутването, очевидно има ново „решение“ – червено-белите ленти вече ги няма. На тяхно място са поставени огради.
Интересното е, че това са същите огради, които гражданите виждат пред сградата на Община Благоевград – използвани, за да пазят тревните площи от преминаване. Само че този път те не пазят трева, а хората от опасна подпорна стена, която продължава да се руши.
Уважаеми читатели, искаме да подчертаем, че целта на нашата рубрика „Грозни гледки“ не е да обиждаме кмета или да го персонализираме. Не се фокусираме върху неговата личност, външен вид, сексуална ориентация или религия. Нашите медии винаги са били и ще бъдат опозиция на местната власт, защото вярваме, че една свободна медия трябва да работи точно по този начин – да изразява и показва нещата такива, каквито са, без страх и без компромис.
И тук идват логичните въпроси:
Колко струва наемът или поставянето на тези огради? От чий бюджет се плаща? И най-важното – това ли е окончателното „решение“ на Община Благоевград за опасна подпорна стена?
Защото оградата не укрепва стената. Оградата не премахва опасността. Оградата просто прикрива поредния проблем, който чака някой да му обърне внимание.
Месец след като съоръжението рухна, стената продължава да пада, а гражданите продължават да чакат отговор – кога най-накрая ще започне реално действие?
Колко още време ще бъде необходимо, за да се разбере, че безопасността на хората не се решава с ленти, огради и временни мерки, а с реална работа?
За щастие при срутването нямаше пострадали. Но въпросът остава – трябва ли следващият случай да завърши по различен начин, за да има реакция?
Хронология на едно престъпно общинско безхаберие
4 юни 2026 г.
6 юни 2026 г.
6 юли 2026 г.
6 август 2026 г.
