Когато възрастен или тежко болен човек вече не може да се справя напълно самостоятелно, пред семейството често възниква труден въпрос: от какъв тип грижа всъщност има нужда? Понякога близките започват да търсят хоспис, въпреки че човекът по-скоро се нуждае от помощ в ежедневието и сигурна среда. В други случаи се разглежда дом за възрастни, когато здравословното състояние вече изисква значително по-интензивно медицинско наблюдение.
Разликата е важна, защото хосписът и дългосрочната грижа не решават непременно едни и същи проблеми. Най-добрият ориентир не е възрастта на човека, нито една конкретна диагноза, а реалното му състояние и помощта, от която се нуждае всеки ден.
Дългосрочната грижа е широко понятие. Тя може да бъде необходима на човек, който има относително стабилно здравословно състояние, но вече не може безопасно да живее сам. Например той може да се затруднява при къпане и обличане, да има нужда от помощ при придвижване, да забравя лекарствата си или да не успява да приготвя храна.
В подобни случаи основният проблем не е непременно тежко заболяване, а постепенно намаляване на самостоятелността.
Необходимостта от дългосрочна грижа може да се появи и след инсулт, операция или травма, когато човекът остава с трайни ограничения. Същото се отнася за някои неврологични заболявания и състояния, които постепенно затрудняват ежедневните дейности.
При деменция например човек може физически да бъде сравнително подвижен, но вече да не е способен да живее безопасно сам. Той може да забравя дали е ял, да пропуска лекарства, да оставя включени електрически уреди или да излезе от дома и да не намери обратния път. В такъв случай потребността от постоянна грижа е свързана не толкова с физическата слабост, колкото с нарушената ориентация и преценка.
Хосписната грижа обикновено се разглежда при хора с по-тежки здравословни състояния, нужда от палиативни грижи и значително по-голяма зависимост от чужда помощ. Тук медицинските потребности имат много по-съществено значение.
Човек може да бъде трудно подвижен или изцяло на легло, да има напреднало хронично заболяване, сериозни последствия от инсулт, необходимост от специфични грижи или състояние, което трябва да бъде наблюдавано регулярно. В някои случаи основната цел е не възстановяване на предишната самостоятелност, а поддържане на възможно най-добър комфорт и качество на живот.
Важно е обаче да не се прави автоматично заключение, че всеки лежащо болен човек задължително се нуждае от хоспис. Причината за обездвижването, прогнозата, възможностите за рехабилитация и конкретните медицински потребности също трябва да бъдат оценени.
Един практичен начин да се ориентирате е да разгледате как протичат обикновени 24 часа от живота на човека.
Може ли сам да стане от леглото? Може ли да стигне безопасно до тоалетната? Къпе и облича ли се сам? Храни ли се без помощ? Може ли да приема правилно лекарствата си? Разбира ли кога има нужда от помощ и може ли да я потърси? Безопасно ли е да остане сам през нощта?
Колкото повече отговори са отрицателни, толкова по-голяма е необходимостта от организирана постоянна грижа.
Следващият въпрос е какъв характер има тази грижа. Ако основните потребности са свързани с хранене, хигиена, придвижване, социален контакт и безопасност, може да бъде по-подходяща форма на дългосрочна грижа. Ако към тях се добавят значими медицински потребности и необходимост от по-интензивно наблюдение, трябва да се разгледа и вариантът за хоспис.
Състоянието на човека през нощта често дава важна информация. Някои възрастни хора се справят сравнително добре през деня, когато около тях има близки, но през нощта ситуацията се променя. Те могат да стават многократно, да падат, да бъдат объркани или да имат нужда от помощ при използване на тоалетната.
Ако семейството трябва постоянно да организира нощно наблюдение, това е знак, че потребностите вече са значителни.
Храненето също може да бъде показател. Отслабване, отказ от храна, недостатъчен прием на течности или проблеми с преглъщането не трябва да бъдат приемани просто като неизбежна част от стареенето. Те могат да изискват медицинска оценка и промяна в начина, по който се организира ежедневната грижа.
Същото важи за кожата и раните. Трудно подвижните хора са изложени на по-висок риск от проблеми, свързани с продължителното залежаване. Ако човекът трябва редовно да бъде позициониран, има рани или се нуждае от специални грижи за кожата, семейството трябва да провери дали избраното място може действително да осигури необходимата помощ.
При търсенето на подходящо заведение местоположението естествено също има значение. Ако близките например проучват дом за възрастни Варна, възможността за чести посещения е сериозно предимство. Но географската близост не трябва да бъде единственият критерий. По-важно е конкретното място да отговаря на действителните потребности на човека.
Затова още при първоначалния разговор е добре здравословното състояние да бъде описано подробно. Не е достатъчно да се каже само възрастта и основната диагноза. Има огромна разлика между двама души на една и съща възраст с едно и също заболяване, ако единият се движи, храни и общува самостоятелно, а другият е изцяло зависим от чужда помощ.
Важно е да се обсъдят и лекарствата, подвижността, храненето, контролирането на физиологичните нужди, когнитивното състояние, сънят, поведението и всички специфични медицински грижи.
Трябва да се отчете и фактът, че потребностите могат да се променят. Човек, който днес се нуждае основно от помощ в ежедневието, след няколко месеца може да има значително по-голяма зависимост. Добре е предварително да се разбере какво се случва, ако състоянието му се влоши. Може ли избраното място да продължи да се грижи за него или ще бъде необходимо ново преместване?
Това е особено важно при прогресиращи заболявания. Постоянната смяна на средата може да бъде трудна за всеки възрастен човек, а при когнитивни нарушения понякога води до допълнително объркване и тревожност.
Семейството трябва реалистично да оцени и собствените си възможности. Понякога близките могат да осигурят отлична домашна грижа с помощта на медицински специалисти и болногледачи. В други случаи това постепенно се превръща в денонощна задача, която един или двама души физически не могат да изпълняват продължително.
Особено трудно е, когато човекът трябва да бъде повдиган, преместван и наблюдаван постоянно. Тогава рискът не е само за пациента. Близките също могат да получат травми или да стигнат до сериозно физическо изтощение.
Преди да бъде взето решение, има смисъл да се потърси и мнение от лекар, който познава състоянието на пациента. Той може да помогне да се прецени дали има медицински потребности, които изискват по-специализирано наблюдение, дали състоянието може да се подобри чрез лечение или рехабилитация и какви грижи вероятно ще бъдат необходими в бъдеще.
Самото название на заведението не е достатъчно. Независимо дали се разглежда хоспис или форма на дългосрочна грижа, трябва да се задават конкретни въпроси: какъв персонал има през деня и нощта, как се организира приемът на лекарства, какво се прави при влошаване, как се полагат грижи за лежащо болни и как се комуникира със семейството.
Добрата грижа започва с правилната оценка на потребностите. Един човек може да има нужда основно от сигурност, компания и помощ с ежедневните задачи. Друг може да се нуждае от значително медицинско наблюдение и постоянна физическа помощ.
Затова въпросът не трябва да бъде просто „хоспис или дом?“. По-полезно е семейството да попита: Какво не може човекът да прави сам, какви рискове съществуват и каква помощ му е необходима през цялото денонощие?
Когато отговорите на тези въпроси са ясни, изборът между хоспис и дългосрочна грижа става значително по-лесен. Целта не е просто да бъде намерено място за настаняване, а среда, която отговаря на реалното състояние на човека и може да му осигури безопасност, подходящи грижи и възможно най-добро качество на живот.
