След инсулт един от първите въпроси на близките често е кога трябва да започне раздвижването и рехабилитацията. Желанието да се действа възможно най-бързо е разбираемо, защото първите седмици и месеци са важен период за възстановяването. Това обаче не означава, че пациентът трябва да бъде натоварван веднага или че съществува един и същ подход за всички.
Физиотерапията и двигателната рехабилитация могат да започнат още в ранния период след инсулта, когато състоянието на пациента е медицински стабилно и лекуващият екип прецени, че това е безопасно. При някои пациенти определени дейности започват още по време на болничния престой. При други тежестта на инсулта, сърдечносъдови проблеми или други усложнения могат да наложат по-предпазлив подход.
Затова правилният въпрос не е просто „колко дни след инсулта?“, а „какво може безопасно да прави пациентът на този етап?“
В самото начало терапията може да изглежда много различно от представата за традиционна тренировка. При човек, който все още е на легло, работата може да бъде свързана с правилно позициониране на тялото, подходящи движения на крайниците и постепенно стимулиране на активността. Целта е да се ограничи негативният ефект от продължителното обездвижване и да се създадат условия за следващите етапи на възстановяване.
Когато състоянието позволява, постепенно може да се премине към контрол на тялото в седнало положение. Самостоятелното сядане понякога изглежда като малка крачка, но всъщност изисква баланс, контрол на тялото и координация.
Следващите цели могат да бъдат преместване от леглото към стол, изправяне, задържане в стоеж и пренасяне на тежестта между двата крака. Едва след това при част от пациентите започва по-активна работа върху ходенето.
Тази постепенност е важна. След инсулт пациентът може да има мускулна слабост или парализа от едната страна, нарушена чувствителност, проблеми с равновесието, спастичност или затруднена координация. Понякога има и нарушения в пространственото възприятие, които допълнително увеличават риска от падане.
Ето защо ранното начало не трябва да се бърка с агресивно натоварване. В ранната фаза прекалено интензивната мобилизация не е подходяща за всеки пациент. Решението кога, колко и по какъв начин да се увеличава активността трябва да бъде индивидуално и съобразено с медицинското състояние.
Защо ранният период е толкова важен?
След мозъчното увреждане започва процес на адаптация. Нервната система притежава способност да променя организацията си и до известна степен да изгражда нови връзки. Тази способност се нарича невропластичност и има важна роля в двигателното възстановяване.
Повторението на правилно изпълнени движения може да подпомага този процес. Именно затова при възстановяване след инсулт целта не е единствено укрепване на мускулите. Работи се и върху това мозъкът постепенно отново да организира и контролира движенията.
Първите седмици и месеци често са периодът, в който се наблюдава най-динамичен естествен прогрес. Това обаче не означава, че след определен срок възстановяването приключва. Подобрение може да бъде постигнато и значително по-късно, особено когато човек продължава да бъде активен и работи целенасочено върху конкретните си ограничения.
Това е важно за хората, които по различни причини не са започнали рехабилитация веднага. Пропуснатите първи седмици не означават автоматично, че вече е „твърде късно“. Подходът просто трябва да бъде съобразен с настоящото състояние и възможностите на пациента.
Друг важен момент е, че физиотерапията не трябва да бъде еднаква през целия период. В началото основната цел може да бъде пациентът да седи стабилно. След време приоритетът може да стане самостоятелното изправяне, след това ходенето, използването на стълби или подобряването на движенията на ръката.
С напредването на пациента трябва да се променят и задачите. Ако човек вече може да извършва определено движение лесно, постоянното му повторение невинаги е достатъчно. Необходимо е постепенно да се въвеждат по-сложни задачи, които отговарят на следващата функционална цел.
Умората също трябва да бъде следена. След инсулт тя може да бъде значителна и да се появява много по-бързо от очакваното. Продължителната или прекомерно натоварваща тренировка не е непременно по-ефективна. Качеството на движенията и правилно дозираното натоварване са по-важни от механичното изпълнение на голям брой повторения.
Не бива да се подценява и безопасността. Ако човек все още няма достатъчен контрол върху тялото, опитите за самостоятелно ставане или ходене без подходяща помощ могат да доведат до падане. Близките често искат да помогнат, но неправилното придържане или дърпане на засегнатата ръка също може да създаде проблеми.
Затова началният период е подходящ момент семейството да получи конкретни инструкции как безопасно да помага на пациента при обръщане, сядане, ставане и преместване.
Физиотерапията след инсулт трябва да започне възможно най-рано, когато медицинското състояние позволява това, но ранно не означава прибързано. Първите дейности могат да бъдат съвсем леки и постепенно да преминат към по-активна рехабилитация.
Няма универсален график, който да е правилен за всички. Един пациент може бързо да премине към изправяне и ходене, докато друг се нуждае от значително повече време за основни движения. По-важно от сравняването с други хора е да има последователен напредък според индивидуалното състояние.
Целта на ранната физиотерапия не е човекът непременно да проходи възможно най-бързо, а постепенно и безопасно да възстановява загубените функции и да постигне максималната възможна самостоятелност.
