Благоевградски ВЕСТИ
Години наред подаване на жалби, проверки, административни преписки и обещания без видим резултат. Така изглежда битката на Цветанка Иванова, която потърси „Благоевградски ВЕСТИ“, за да разкаже как Община Благоевград продължава да не решава проблема с достъпа до гараж на ул. „Стефан Стамболов“ №59, върху който тя има законно учредено право на ползване.
Става дума за самостоятелен обект с идентификатор 04279.604.166.3.14. Иванова разполага с нотариален акт от 2021 г., с който ѝ е учредено право на ползване. Въпреки това достъпът до гаража ѝ е възпрепятстван заради съоръжения, поставени пред него върху общински терен, а след последвалото им премахване на мястото остават земни маси и строителни отпадъци.
Историята поставя сериозни въпроси за работата на общинската администрация, която вместо да намери трайно решение, години наред оставя гражданката да обикаля институциите и да настоява за нещо на пръв поглед елементарно – нормален достъп до законно ползвания от нея имот.
Още през 2021 г., след придобиването на правото на ползване, Цветанка Иванова започва да сигнализира за проблема. Пред гаража има засадена лозница, укрепена с три масивни циментови стълба с височина около 3 метра. В близост е разположена и дървена барака. По данни от подадените от жената сигнали съоръженията са върху общински терен и пречат на достъпа до гаража.
Иванова не се ограничава само с жалби до Общината. Тя предприема и официални правни действия спрямо съседката си В. М., до която чрез нотариус Качорева е изпратена нотариална покана.
В нея Цветанка Иванова настоява да бъдат премахнати лозницата и трите бетонни стълба, като посочва, че те възпрепятстват влизането и излизането с автомобил от гаража, както и възможността да го използва и отдава под наем.
В документа е посочен и финансовият аспект на спора. Иванова претендира 1440 евро обезщетение за 18 месеца, през които твърди, че не е могла да използва гаража си, както и по 80 евро месечно за следващия период. Това е заявена от нея претенция, а не присъдено обезщетение. В нотариалната покана е даден седемдневен срок за доброволно премахване на препятствията, като е посочено, че при отказ ще бъдат предприети действия по съдебен ред.
Междувременно битката с общинската администрация продължава. На 13 януари 2025 г. Иванова подава жалба с входящ № Ж-00-9, а впоследствие и друга жалба с входящ № Ж-00-39 от 18 февруари 2025 г. Именно двете жалби са посочени в последвалата Заповед №77 на кмета Методи Байкушев.
На 23 януари 2025 г. е съставен констативен протокол от общински служители след извършена проверка на място. Според предоставената информация в него дървената барака е описана като опасна, застрашена от самосрутване и пожароопасна, като са констатирани и натрупани отпадъци около нея.
Особено важно е какво всъщност разпорежда кметът Методи Байкушев с издадената на 26 март 2025 г. Заповед №77. Документът, с който редакцията разполага, показва, че не става дума за заповед за принудително премахване на бараката, както би могло да се предположи от първоначалното описание на случая.
С нея е назначена тричленна комисия от общински експерти, която трябва да извърши повторна проверка на място на обекта, описан като „Опасна дървена барака“. Проверката е насрочена за 10 април 2025 г. между 14:00 и 14:30 часа. След нея комисията трябва да изготви констативен протокол с предложение за последващи действия. Контролът по изпълнението на заповедта е възложен на заместник-кмета по строителството, екологията и европроектите инж. Светла Захариева.
Така документално се потвърждава, че случаят е стигнал до вниманието на кмета и е била разпоредена повторна проверка. Остава обаче въпросът какви конкретни последващи действия са предприети и кога администрацията е успяла да отстрани незаконните съоръжения.
На 18 юни 2026 г. Цветанка Иванова подава поредна жалба с входящ № Ж-00-153. Междувременно лозницата и дървената барака вече са премахнати, но решението се оказва само наполовина изпълнено. След разрушаването на бетонните стълбове пред гаража остават купчини земна маса и строителни отпадъци. Така пространството продължава да бъде затруднено за преминаване, а нормалният достъп до гаража остава проблем.
На 2 юли 2026 г. заместник-кметът инж. Светла Захариева изпраща отговор, в който според Иванова се твърди, че „предписанието е изцяло изпълнено и теренът е почистен“. Жената категорично оспорва това твърдение и разполага със снимки, за които заявява, че показват натрупаните земни маси и строителни отпадъци. Очевидно между написаното в административния отговор и картината, която потърпевшата описва на място, има сериозно разминаване.
На 5 октомври 2026 г. тя изпраща нова жалба до кмета Методи Байкушев. В нея отново настоява Общината да изпрати необходимата техника, включително фадрома, за да бъде почистен теренът пред гаража. Иванова поставя краен срок до 4 ноември 2026 г.
Днес, 10 ноември, този срок вече е изтекъл. По думите на жената техника не е изпратена, теренът не е почистен, а отговор от кмета няма. Така поредното настояване за решаване на проблема остава без видим резултат.
Допълнителен абсурд в случая е позицията на общинската администрация относно самото пространство пред гаража. В официалната кореспонденция заместник-кметът инж. Светла Захариева заявява, че то „не представлява прокаран път или улица“, като на Иванова е предложено сама да възложи и заплати изработването на проект за вертикална планировка.
Това предизвиква категоричното възражение на потърпевшата. Тя твърди, че на мястото съществува път от поне 40 години, по който преминават дори тежкотоварни камиони. Нещо повече – по думите ѝ в архива на самата Община Благоевград има проект за тази улица, от който лично е получила копие.
Тук възниква съвсем логичен въпрос: ако действително съществува проект за улицата в общинския архив, защо администрацията твърди, че няма прокаран път? И защо гражданката трябва сама да плаща за проект, за да може да стигне до гараж, за който има учредено право на ползване?
Към административната сага се добавя и сериозен междусъседски конфликт. По разказа на Цветанка Иванова след възникналия спор са били изрязани осем млади лозички, които са нейна собственост. Жената твърди, че при последвала полицейска проверка посоченият от нея съсед е заявил: „Ами, след като те имат лознички, а аз нямам – защо и те да имат?“.
Иванова смята, че не е получила адекватно съдействие и по този случай. Твърденията ѝ за унищожаването на лозичките и обстоятелствата около инцидента също поставят въпроси, на които компетентните органи могат да дадат отговор.
Цветанка Иванова споделя пред „Благоевградски ВЕСТИ“, че след години на жалби и кореспонденция с институциите медийната гласност е последната ѝ възможност проблемът да бъде чут и решен.
А въпросите към кмета Методи Байкушев са съвсем конкретни:
Защо Община Благоевград не почиства земните маси и строителните отпадъци, останали след премахването на съоръженията върху общинския терен?
Защо на гражданката е отговорено, че теренът е почистен, след като тя твърди, че разполага със снимки, показващи обратното?
Какви последващи действия са предприети след повторната проверка, разпоредена със Заповед №77 от 26 март 2025 г.?
На какво основание се твърди, че на мястото няма прокаран път, след като Иванова заявява, че разполага с копие от проект, съхраняван в общинския архив?
Защо от гражданката се очаква сама да финансира проект за вертикална планировка, вместо администрацията да изясни статута на терена и да предприеме необходимите действия?
И кой ще поеме отговорност за евентуалните имуществени вреди, които Иванова твърди, че търпи заради продължителната невъзможност да използва гаража си?
„Благоевградски ВЕСТИ“ очаква официалната позиция на Община Благоевград и кмета Методи Байкушев по случая.
Защото премахването на една незаконна постройка не означава решен проблем, когато след нея остават строителни отпадъци, затруднен достъп и гражданин, принуден години наред да търси съдействие от институцията, която би трябвало да му помогне. Колко още жалби трябва да подаде един човек, за да получи елементарно административно съдействие?
