Днес, 22 септември – Деня на независимостта на България, Община Благоевград посрещна националния празник със скъсани знамена. И това не е метафора, а гледка, която всеки гражданин и гост на града може да види.
Очаквахме, че поне днес знамената ще бъдат обновени. Поне днес. Но не бяха, за съжаление.
Четирите пилона в центъра на Благоевград, на площад „Георги Измирлиев“, останаха без знамена. А тези, които са поставени на самата сграда, са разпокъсани и изглеждат отвратително.

Точно в деня, в който България отбелязва своята независимост, националният символ е оставен да виси в този вид. Няма нужда от сложни обяснения, няма нужда от политически речи и патетични слова. Достатъчно е човек да погледне нагоре.
Но има и още нещо.
Докато днес напудрените общински съветници, кметът и председателят на Общинския съвет се струпаха пред паметната плоча, за да поднесат цветя пред камерите, очевидно никой не е забелязал как изглежда самото място.
Върху паметната плоча се виждат лепенки – от онези стикери, които някой е решил да залепи там, където изобщо не им е мястото. И дори за това не са си направили труда – преди официалното честване, преди цветята и преди камерите – да почистят паметната плоча.

Цветя има. Камери има. Позиране има. Липсва елементарната грижа към мястото, което би трябвало да бъде символ на памет и уважение.
Това ли е отношението към националния празник?
Първо – скъсани знамена. После – празни пилони. След това – паметна плоча, по която стоят лепенки. А накрая – официални лица пред камерите с цветя в ръце.
Евтиният ПР може да покаже няколко секунди тържествена физиономия, но не може да скрие това, което остава извън кадър.
Защото независимостта не се почита само с поднасяне на цветя. Уважението към националните символи започва от елементарната грижа за тях.
На 22 септември Благоевград показа точно обратното.
Срам и позор за Община Благоевград.
