Сериозна опасност дебне стотици деца в Благоевград, а институциите отново демонстрират пълно бездействие. Подпорна стена под улица „Борис Ангелушев“ е в потресаващо състояние – напукана, разцепена и видимо компрометирана. По нея ясно личат дълбоки пукнатини и размествания, които са категоричен знак, че конструкцията губи своята стабилност и може да рухне във всеки един момент.
Това не е някакво забутано място, което никой не използва. Напротив – оттук ежедневно преминават стотици ученици от Професионалната гимназия по икономика „Иван Илиев“ и Девето основно училище „Пейо Яворов“. Деца минават буквално на сантиметри от потенциална трагедия, докато отговорните институции мълчат и бездействат.
Колко още сигнали трябва да се подадат, за да се предприеме нещо? Колко още снимки и доказателства са нужни, за да стане ясно, че тук става въпрос за реална заплаха, а не за „дребен проблем“? Истината е болезнено ясна – това е поредният случай, в който институциите показват, че въобще не им пука за хората.
Подобна е ситуацията и в квартал Струмско, където също има множество подадени сигнали за опасна инфраструктура, но реални ремонтни дейности така и не се извършват. Проблемите се трупат, сигналите се игнорират, а рискът за гражданите расте.
И тук идва най-важният въпрос – с какво точно се занимава Общинско предприятие „Благоевград строй ремонт“? Не са ли именно те хората, които трябва да следят, поддържат и ремонтират подобни съоръжения? Или задачата им е просто да съществуват на хартия, докато реални проблеми като този се превръщат в бомби със закъснител?
Тази стена не е просто пукнат бетон – тя е символ на системното безхаберие, което може да струва човешки живот. И когато това се случи, въпросите вече няма да са „дали“, а „защо никой не реагира навреме“. А отговорът всички го знаем – защото никой не пое отговорност.
