В средата на май Благоевград изглежда така, сякаш пролетта е подминала града. Докато в други градове цветята вече красят централните улици, парковете и площадите, тук хората гледат празни кашпи, суха пръст и ръждясали стойки за саксии.
Точно срещу сградата на Община Благоевград металните поставки за висящи цветя стоят празни. Години наред от тях висяха цветни каскадни растения, които придаваха живот и настроение на центъра. Днес от цялата тази картина е останал само гол метал.
По пешеходната алея до градската градина, успоредна на „Сапунджи дере“, положението е още по-показателно. Бетонните кашпи, които преди всяка пролет се засаждаха с цветя, сега са пълни единствено със суха пръст, бурени и забрава. Алея с дължина близо 270 метра, през която ежедневно минават стотици хора, изглежда изоставена.
И тук не става дума просто за цветя. Става дума за отношение.
Защото едно цвете не струва милиони. Не е мегапроект. Не е обществена поръчка за милиони левове. Не е гръмка пресконференция с лентички и снимки. Но именно тези малки неща правят един град жив. Те показват дали някой изобщо мисли за атмосферата, за настроението и за това как изглежда средата, в която живеят хората.
Най-странното е, че тази година условията са идеални за засаждане. Валежите са достатъчни, времето е меко, а всичко посадено сега би се хванало без проблем. Само че очевидно никой дори не е решил да опита.
Вместо цветя – празни кашпи.
Вместо пролетно настроение – усещане за изоставеност.
Вместо свежест – поредната гледка, която напомня колко занемарен започва да изглежда Благоевград дори в самия си център.
А най-тъжното е, че това се случва точно пред очите на хората – пред общината, до градската градина, на местата, които би трябвало да бъдат визитната картичка на Благоевград. Това не е просто пропуск, това е символ на бездействие, на липса на уважение към града и хората, които го обитават.
